Инфлация в България: Тенденции и прогнози

Инфлацията е един от най-важните макроикономически показатели, който пряко засяга ежедневието на гражданите и бизнеса.

През 2022 и 2023 г. България регистрира едни от най-високите нива на потребителска инфлация през последното десетилетие.

Въпреки че от 2024 г. в страната се наблюдава период на стабилизация на цените, въпросите, които си задават потребителите, бизнесът и инвеститорите остават. Всички те се вълнуват какви са трайните тенденции в ценовия растеж и накъде ще се насочи инфлацията през следващите месеци и години.

Настоящето ръководство предлага задълбочен поглед върху динамиката на инфлацията в България – от историческите ѝ нива до съвременните предизвикателства и бъдещите ѝ прогнози. В следващите редове ще обърнем внимание какво представлява инфлацията, как се измерва тя и кои са факторите, които ѝ влияят най-силно.

Какво представлява инфлацията и как се измерва?

Инфлацията е процес на общо повишение на цените на стоките и услугите в икономиката на дадена държава. Важно е да се отбележи, че този феномен се различава от изолираните ценови промени при отделни продукти. Следва да се има предвид, че инфлацията засяга широк спектър от стоки и услуги едновременно.

В течение на времето тя води до намаляване на покупателната сила на парите. Ако инфлацията е 3% годишно, това означава, че стоки на стойност 100 лева в началото на годината ще струват 103 лева в края ѝ.

Този процес е естествена част от функционирането на пазарната икономика, но неговата интензивност определя дали ще има положителни или отрицателни последици за обществото.

В България инфлацията се измерва чрез два основни индекса:

Индекса на потребителските цени (ИПЦ) - това е основният инструмент за измерване на инфлацията на национално ниво. ИПЦ отразява промените в цените на стоките и услугите, които най-често се закупуват от домакинствата;
Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) - използва се за сравнения в рамките на Европейския съюз. Думата „хармонизиран" означава, че всички държави в Европейския съюз прилагат една и съща методология. По този начин се гарантира, че данните за една държава да са съпоставими с тези за друга. ХИПЦ е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към Еврозоната. Според този индикатор размерът на инфлацията не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на трите страни членки, които имат най-добри показатели.

Националният статистически институт (НСИ) публикува месечни данни за инфлацията и ИПЦ, като анализира промените в различни категории стоки и услуги. Основните групи включват храни и безалкохолни напитки, транспорт, жилища и комунални услуги, развлечения и култура, облекло и обувки.

Исторически преглед на инфлационните нива в България

Инфлацията в България преминава през различни периоди на стабилност и нестабилност. След въвеждането на валутния борд през месец юли 1997 година, страната ни може да се похвали с относителна ценова стабилност в продължение на повече от две десетилетия.

Периодът до 2020 г. се характеризира с ниски инфлационни нива, които рядко надвишават 3-4% годишно. Това създава стабилна среда за икономическия растеж и планирането на инвестиции.

По данни на НСИ през 2022 година средногодишната инфлация в България бележи рекордно високо ниво от 15,3%. За сравнение от въвеждането на валутен борд през 1997 г. най-високата средногодишна инфлация е измерена през 2008 г. - 12,3% - резултат от глобалната финансова криза.

Още по-високите ѝ нива през 2022 г. се дължат главно на три причини:

Енергийната криза;
Войната в Украйна;
Глобалните инфлационни процеси.

Следващата година започва процес на стабилизация. По данни на НСИ, средногодишната инфлация в България за януари - декември 2023 г. спрямо същия период на 2022 г. намалява до 9,5%. Въпреки че нивата остават все още високи, се наблюдава ясна тенденция към понижение.

През 2024 година тенденцията на стабилизация продължава, като средногодишната инфлация в България постепенно се приближава към целевото ниво, което Европейската централна банка (ЕЦБ) е определила като симетрична цел за инфлация - точно 2% според ХИПЦ в средносрочен период.

Възстановяването на инфлацията до ниво близко до 2% е ключово за стабилен икономически растеж, тъй като прекомерната инфлация обезценява спестяванията и увеличава икономическата несигурност. За България това е особено важно в контекста на подготовката на страната за влизане в Еврозоната.

Фактори, влияещи върху инфлацията в страната

Инфлацията в България се влияе от комбинация от вътрешни и външни фактори, които взаимодействат по сложен начин.

Външни фактори

Външните фактори играят ключова роля поради отворения характер на българската икономика.

Цените на енергийните суровини на международните пазари оказват пряко въздействие върху разходите за горива, електроенергия и отопление. Освен това нашата страна внася значителна част от храните си. Това прави инфлацията в България чувствителна към промени в международните цени на селскостопанските продукти.

Валутният курс на лева спрямо еврото е фиксиран чрез валутен борд, което ограничава възможността за валутни шокове, но същевременно прави страната зависима от инфлационните процеси в еврозоната.

Вътрешни фактори

Един от най-важните вътрешни фактори е политиката по образуване на доходите, особено увеличенията на заплатите в публичния сектор. От 1 януари 2025 г. минималната заплата в България се увеличи с 15% - от 933 лв. на 1077 лв.

България е малка и отворена икономика, в която международните цени и паричната политика на ЕЦБ играят ключова роля, но вътрешните фактори, като фискалната политика (мерките, които държавата осъществява с цел регулиране и контрол върху държавния бюджет на страната), също оказват съществено влияние върху инфлацията.

Според Българска народна банка фискалната консолидация и ограничаването на бюджетните разходи са необходими за овладяване на инфлацията и поддържане на устойчивостта на публичните финанси.

Друг важен фактор се явява административно определяните цени. Промените в цените на комунални услуги, здравни услуги и образование се отразяват директно върху общото ценово равнище.

Структурата на потреблението на българските домакинства също е важна. Храните заемат по-голям дял в потребителската кошница в сравнение с развитите европейски страни. Това прави инфлацията по-чувствителна към промените в цените на храните.

Банковата система и кредитната активност

Състоянието на банковата система и нивото на кредитна активност оказват значително влияние върху инфлационните процеси. Когато банките улесняват достъпа до кредити и понижават лихвените проценти, това стимулира потреблението и инвестициите, което може да генерира инфлационен натиск.

В България високата ликвидност в банковата система през последните години създава условия за по-лесен достъп до финансиране. Това от своя страна стимулира търсенето на стоки и услуги, особено в сектори като недвижими имоти и потребителски стоки с висока стойност.

Психологически фактори и инфлационни очаквания

Психологическите фактори играят ключова роля в развитието на инфлационните процеси.

Медийното отразяване на ценовите промени и публичните дискусии за инфлация формират общественото мнение и влияят върху поведението на пазарните участници. Ако хората очакват поскъпване, те могат да ускорят покупките си или да изискват по-високи заплати, което действително води до инфлация.

Сезонни фактори и временни шокове

Сезонните колебания в цените, особено при хранителните продукти, оказват краткосрочно влияние върху инфлационните показатели. Реколтата, метеорологичните условия и сезонното търсене на определени стоки създават временни ценови дисбаланси.

Временните шокове като природни бедствия, епидемии или технологични аварии могат да доведат до краткосрочни инфлационни епизоди. Пандемията от COVID-19 демонстрира как глобални здравни кризи могат да нарушат веригите на доставки и да създадат инфлационен натиск.

Влияние на климатичните промени върху инфлацията

Климатичните промени започват да оказват все по-осезаемо влияние върху инфлационните процеси.

Екстремните метеорологични явления като суши, наводнения и градушки засягат селскостопанското производство и водят до волатилност в цените на храните.

България като страна със значителен селскостопански сектор е особено уязвима към тези въздействия. Необходими са инвестиции в климатично устойчиво земеделие и модернизация на системите за намаляване на тези рискове.

Дигитализация и инфлационни процеси

Процесите на дигитализация оказват двойствено влияние върху инфлацията. От една страна, технологичният прогрес и автоматизацията могат да понижат производствените разходи и да ограничат инфлационния натиск. От друга страна, инвестициите в нови технологии и преквалификация на работната сила изискват значителни ресурси.

Електронната търговия променя традиционните модели на ценообразуване и прави цените по-прозрачни и сравними. Това може да ограничи възможностите на търговците за произволно повишаване на цените.

Демографски предизвикателства и трудов пазар

Демографската криза в България създава дългосрочни предизвикателства пред инфлационните процеси. Намаляването на работоспособното население води до недостиг на работна сила в определени сектори, което оказва натиск за повишаване на заплатите.

Миграцията на млади и квалифицирани кадри към Западна Европа усилва още повече тези тенденции. Необходимите мерки за задържане на таланти включват не само по-високи заплати, но и подобряване на работната среда и възможностите за професионално развитие.

Енергийна независимост и ценова стабилност

Постигането на по-голяма енергийна независимост е ключов фактор за дългосрочната ценова стабилност в България. Развитието на възобновяемите източници на енергия може да намали зависимостта от внос и да стабилизира енергийните разходи.

Проектите за диверсификация на енергийните доставки, включително изграждането на нови газови връзки и развитието на ядрената енергетика, са важни за намаляване на уязвимостта към външни шокове, а съответно намаляване на инфлацията.

Актуални данни за инфлацията в България през 2024 г.

През 2024 година България демонстрира устойчива тенденция към стабилизация на инфлационните процеси. Това показват данните на НСИ, цитирани от Българската телеграфна агенция (БТА).

Наблюденията на НСИ сочат, че:

През януари 2024 година месечната инфлация е 0,5% спрямо предходния месец, а годишната инфлация през януари 2024 година спрямо януари 2023 година е 3,8%. Това означава значително понижение спрямо нивата от 2023 година;
По-късно през 2024 г. годишната инфлация продължава да се забавя, въпреки моментни скокове. Например през октомври 2024 година месечната инфлация е 1,1% спрямо предходния месец, а годишната инфлация през октомври 2024 година спрямо октомври 2023 година е 1,8%;
Към края на годината се наблюдава леко повишение. През декември 2024 година месечната инфлация е 0,4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за декември 2024 година спрямо декември 2023 година е 2,2%.

Средногодишната инфлация от януари 2024 до декември 2024 г., спрямо същия период на 2023 г., е 2,6%.

Секторен анализ на инфлацията през 2024 година

По данни на НСИ, цитирани от БТА, различните категории стоки и услуги показват различна динамика на цените.

През декември 2024 година спрямо предходния месец най-голямо увеличение се регистрира в групите „Развлечения и култура" (+5,9%), „Транспорт" (+1,3%), „Ресторанти и хотели" (+0,7%).

В други категории се наблюдава намаление. Най-голямо понижение на цените се регистрира в групите: „Облекло и обувки" (-1,3%) и „Храни и безалкохолни напитки" (-0,6%).

Прогнози за инфлационните тенденции през следващите години

Според пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК) средногодишната инфлация ще се увеличи от 2,6% през 2024 г. до 3,6% през 2025 г. ЕК отбелязва, че повишението в началото на 2025 г. се дължи на няколко конкретни фактора:

възстановени по-високи ставки на ДДС за хляб и ресторанти;
увеличени акцизи върху тютюна;
повишени цени на електричество, газ, други комунални услуги.

В прессъобщение от 24 април 2025 г. БНБ обявява, че очакваната средногодишна инфлация за 2025 г. ще достигне 3,8%.

Основните фактори, които ще допринесат за това увеличение, са по-високите цени на хранителните продукти и услугите. Особено силен натиск върху цените се прогнозира в сектора на услугите, където инфлацията остава стабилно висока в началото на годината.

Въпреки че международните цени на енергийните суровини се очаква да намалеят, БНБ предвижда по-висока инфлация и в тази категория спрямо предишните си прогнози, което също допринася за общото повишение.

В прессъобщението от 24 април 2025 г. се посочва още, че централната банка свързва умереното нарастване на инфлацията в първите месеци на 2025 г. с административни промени в доходите, които оказват допълнителен натиск върху потребителските цени.

Според прогнозата, след достигането на пикови стойности през 2025 г., инфлацията ще започне да се забавя и през 2026 г. се очаква да спадне до около 2,4%, а през 2027 г. да се задържи на ниво около 2,6%.

Според прогноза на Министерството на финансите (МФ) средногодишната инфлация постепенно ще се забави: 2.2% за 2026 г., 2.1% за 2027 г. и 2% за 2028 г.

Този стабилен спад показва, че МФ очаква временните фактори, които ще повлияят на инфлацията през 2025 г., да отшумят, а икономиката да се върне към по-стабилна ценова среда, което е в съответствие с целта за присъединяване към Еврозоната.

Влияние на инфлацията върху покупателната способност на населението

Инфлацията оказва пряко въздействие върху покупателната способност на българските граждани. Тази величина показва колко стоки и услуги могат да бъдат закупени с дадено количество пари.

Механизъм на влияние

При наличие на инфлация, цените на потребителските стоки и услуги се увеличават, а покупателната способност намалява. Това води до намаляване на реалната стойност на доходите на домакинствата, особено ако техните доходи не се увеличават пропорционално на инфлацията.

Най-силно засегнати са хората с фиксирани доходи, като пенсионерите, както и работещите, чиито заплати не се индексират спрямо повишаването на цените. Тези групи изпитват намаляване на покупателната си способност, което се отразява на жизнения им стандарт и възможността да покриват основни нужди.

Динамика на покупателната способност в България през последните години

Както вече споменахме, през 2022 и 2023 година България преживява значителен инфлационен натиск. Годишната инфлация достига двуцифрени стойности, особено в първата половина на 2022 г.

Основните фактори за това са глобалната енергийна криза, свързана с войната в Украйна, нарушенията във веригите за доставки и повишените разходи за производство и транспорт. В резултат на това цените на хранителни продукти и енергия се увеличават значително, което води до сериозно намаляване на покупателната способност на домакинствата.

Сравнение с европейските стандарти

Въпреки че напоследък се наблюдава тенденция към сближаване в рамките на ЕС, България все още изостава по равнище на покупателна способност.

Според Евростат през 2024 г. номиналният БВП на глава от населението в България нараства за 11-та поредна година, но остава най-ниският в съюза. Данните показват, че БВП е 34% под средния за ЕС-27. Това потвърждава изоставането на икономическата активност и номиналните доходи спрямо европейските стандарти.

В същото време, когато се отчита измерване по паритет на покупателна способност (ППП), който взема предвид различията в ценовите равнища между страните, по данни на Евростат през 2024 г. България достига около 66% от средното за ЕС-27.

Това означава, че въпреки относително ниския номинален БВП на глава от населението, реалната покупателна способност в България достига близо две трети от европейските стандарти.

Рискове и предизвикателства пред инфлационните прогнози

Макроикономическите прогнози за инфлацията в България са обект на редица рискове, които могат значително да повлияят върху реализацията им.

Международната геополитическа обстановка остава основен източник на несигурност, особено развитието на конфликта в Украйна и неговото въздействие върху глобалните пазари на суровини.

Промените в цените на енергийните суровини на световните пазари представляват друг ключов риск. Резките колебания в цените на петрола и природния газ могат да се отразят бързо на българската икономика поради високата ѝ зависимост от внос на енергийни ресурси.

Често задавани въпроси

Какво е нормално ниво на инфлация в България?

Нормалното ниво на инфлация в България е около 2% годишно, което съответства на целевата инфлация на Европейската централна банка. Това ниво осигурява ценова стабилност и благоприятна среда за икономически растеж.

Как се измерва инфлацията в България?

Инфлацията в България се измерва чрез два показателя: индекса на потребителските цени (ИПЦ) и хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), които проследяват промените в цените на стоки и услуги. Данните се публикуват месечно от Националния статистически институт.

Защо инфлацията беше толкова висока през 2022-2023 година?

Високата инфлация през 2022 - 2023 година се дължи главно на международни фактори като енергийната криза, войната в Украйна, нарушенията във веригите на доставки и глобалните инфлационни процеси. Средногодишната инфлация достига рекордно високо ниво през 2022 година - 15,3%.

Как инфлацията влияе върху покупателната способност?

Инфлацията намалява покупателната способност, в резултат на което с едно и също количество пари можете да купите по-малко стоки и услуги. Въпреки това, ако доходите нарастват по-бързо от инфлацията, реалната покупателна способност може да се подобри.

Инфлация в България