Крипто данъци

Криптовалутите се трансформираха от нишов технологичен експеримент в глобален финансов инструмент, който привлича вниманието както на индивидуални инвеститори, така и на институционални играчи.

С разрастването на тяхната употреба и все по-дълбоката им интеграция във финансовата система, въпросът за тяхното данъчно третиране придобива ключово значение.

България, като член на Европейския съюз и страна с относително предвидима данъчна политика, също трябва да отговори на това предизвикателство.

Разбирането на данъчните изисквания, свързани с криптовалутите, е от съществено значение за всеки, който участва активно в търговията, инвестирането или добива на дигитални активи. Нарушенията могат да доведат до финансови санкции, особено предвид активната роля на Националната агенция за приходите (НАП) в наблюдението на такива дейности.

Макар все още да липсва специализиран нормативен акт, който да урежда изчерпателно облагането на доходите от виртуални валути, действащото законодателство, в частност Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), предлага относително ясни насоки. За данъчни цели, доходите от сделки с криптовалути се третират като доходи от продажба на финансови активи и подлежат на деклариране и облагане с данък.

Настоящият материал има за цел да предостави цялостен преглед на темата за крипто данъците в България. Ще научите за основните задължения на физически и юридически лица, спецификите при облагането на доходите от копаене (майнинг), както и актуалните процедури и срокове за подаване на декларации.

Независимо дали сте дългосрочен инвеститор, спекулант, копач или просто получавате криптовалута като възнаграждение, тази информация ще ви помогне да останете в съответствие със закона.

Данъчно облагане на физически лица при търговия с криптовалути

За повечето физически лица, инвестиращи или търгуващи с криптовалути, основният въпрос е кога точно възниква задължение за плащане на данък върху реализираните печалби.

Въпреки че крипто активите са сравнително ново явление, тяхното данъчно третиране в България вече е регламентирано чрез общите правила за облагане на доходи от продажба на финансови активи, заложени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Кога възниква данъчно задължение?

Ключов момент за разбиране на данъчното облагане при криптовалутите е понятието за „данъчно събитие“.

Самото закупуване и държане на криптовалута (т.нар. HODLing) не поражда задължение за деклариране или облагане. Данъчно задължение възниква само при реализация на доход, т.е. когато стойността на криптоактива бъде осребрена, заменена или използвана за нещо с измерима стойност.

Това означава, че дори ако активът е нараснал значително като цена, но не е продаден или използван, не подлежи на облагане. Важно е да се знае, че всяка форма на икономическа реализация – включително бартерни сделки или разходване на криптовалута – се третира като данъчно събитие.

Според официалните указания на НАП, следните действия се считат за облагаеми събития:

• Продажба на виртуална валута срещу фиатни пари - това е най-често срещаният случай – например когато продавате Bitcoin (BTC) или Ethereum (ETH) срещу български лева (BGN), евро (EUR) или щатски долари (USD). Реализираната разлика между покупната и продажната цена се облага като доход. Дори при малки обеми, като при краткосрочна спекулация, приходите подлежат на деклариране.
• Замяна на една криптовалута с друга - сделка, при която заменяте BTC за ETH или друга криптовалута, също се счита за данъчно събитие. По смисъла на ЗДДФЛ това представлява замяна на финансов актив, което е юридически приравнено на продажба. Важно е да се отбележи, че много потребители не осъзнават, че дори „вътрешните“ трансакции в портфейл или на борса могат да доведат до данъчно задължение, ако водят до капиталова реализация.
• Използване на криптовалута за покупка на стоки или услуги - плащането с криптовалута, независимо дали става дума за кафе, лаптоп или дори недвижим имот, също се разглежда като продажба на криптоактива. Данъчната основа в този случай е пазарната стойност на актива към момента на плащането. Дори при използване на крипто дебитна карта или QR код в заведение, се приема, че е извършена продажба.

Важно е да се подчертае, че всяка подобна сделка се третира като отделно данъчно събитие и следва да бъде отчетена в годишната данъчна декларация, включително когато транзакцията не е извършена чрез централизирана борса, а директно между лични портфейли.

Отговорността за отчетността остава изцяло у физическото лице, независимо от това дали платформата е регистрирана в България, ЕС или извън тях.

Доходите на физическите лица от продажба или замяна на криптовалути се облагат с 10% данък върху годишната данъчна основа, аналогично на доходи от продажба на финансови активи. За разлика от други източници на доход, тук облагането не е при всяка транзакция поотделно, а се извършва на годишна база, като се вземат предвид всички сделки през съответната календарна година.

Изчисляването на тази данъчна основа включва няколко последователни стъпки.

Стъпка 1: Изчисляване на печалбата или загубата от всяка отделна сделка

За всяка сделка трябва да изчислите индивидуално реализирания резултат, като от продажната цена извадите цената на придобиване.

Пример: Ако сте закупили 1 ETH за 2000 EUR и сте го продали за 3000 EUR, реализираната печалба е 1000 EUR. Ако обаче сте го продали за 1500 EUR, налице е загуба от 500 EUR.

Тук е важно да се ползва FIFO методът (First In, First Out), освен ако не е възможно ясно проследяване на всяка единична криптовалута.

Стъпка 2: Сумиране на всички печалби и загуби от сделки през годината

На годишна база се прави сбор на всички реализирани печалби и се намалява със сбора на реализираните загуби. Това определя брутната данъчна основа преди разходи.

Пример: Ако имате една сделка с печалба от 1000 EUR и друга със загуба от 500 EUR, нетният резултат е облагаем доход от 500 EUR.

Не можете да приспадате загуби от предишни години или да ги прехвърляте за в бъдеще – само текущата година се отчита.

Стъпка 3: Приспадане на 10% нормативно признати разходи

ЗДДФЛ допуска нормативно признати разходи в размер на 10%, дори при липса на реално направени или документирани разходи. Това означава, че данъкоплатецът автоматично намалява данъчната основа, а ефективната ставка става 9%.

Пример: При 500 EUR облагаем доход се приспадат 10% (50 EUR), така че данъчната основа става 450 EUR.

Стъпка 4: Прилагане на 10% данъчна ставка

Върху намалената данъчна основа се прилага ставка от 10%, което е реално дължимият данък за годината.

Пример: При основа от 450 EUR, дължимият данък е 45 EUR.

Документиране на сделките: Какво се изисква?

За коректно деклариране на доходите е необходимо физическото лице да може да докаже както покупната, така и продажната цена на криптовалутите. Това изисква съхраняване на:

• Извлечения от крипто борси (включително история на ордерите и потвърждения за трансакции);
• Имейли или съобщения за потвърждение на покупко-продажба;
• Банкови извлечения при покупка с карта, тегления в лева/евро и др.;
• Скрийншоти от портфейли (особено при peer-to-peer трансакции).

Макар тези документи да не се прилагат към самата годишна декларация, НАП има право да ги изиска при проверка. Добрата отчетност и подреден архив могат да ви спестят значителни главоболия в случай на одит. За по-активни инвеститори се препоръчва използването на софтуер за автоматично проследяване на сделки и изчисляване на PnL (profit and loss).

Систематична търговия и третиране като едноличен търговец (ЕТ)

Съществува важен нюанс, който трябва да се има предвид. Ако едно физическо лице извършва сделки с криптовалути много често, системно и с цел печалба, неговата дейност може да бъде определена от НАП като стопанска дейност. В този случай, лицето може да бъде третирано като едноличен търговец, дори и да не е регистрирано като такъв.

При облагане като ЕТ, данъчната ставка е 15% върху печалбата (приходи минус реални, документално доказани разходи), а не 10% върху финансови активи. Освен това възниква и задължение за плащане на осигурителни вноски. Границата между доходи от финансови активи и доходи от стопанска дейност е тънка и се преценява за всеки конкретен случай, като се вземат предвид фактори като брой на сделките, организация на дейността и др.

Данъчни задължения за юридически лица, инвестиращи в крипто активи

За разлика от физическите лица, при юридическите лица, като ООД, АД или ЕАД, всяка дейност, включително инвестиции в крипто активи, автоматично се счита за част от тяхната стопанска дейност. Това означава, че приходите и разходите, свързани с търговия или държане на криптовалути, се включват в годишната данъчна и счетоводна отчетност.

Корпоративен данък (данък печалба)

Юридическите лица дължат корпоративен данък в размер на 10% върху реализираната печалба от всички дейности, включително такива, свързани с криптовалути. Няма значение дали доходът произтича от продажба на стоки, услуги или виртуални валути – данъчният режим е единен.

Данъчната основа се изчислява въз основа на счетоводния финансов резултат, като:

• Приходи – включват всички постъпления от продажба, замяна или използване на крипто активи;
• Разходи – включват цената на придобиване на продадените криптовалути, борсови такси и комисиони, разходи за софтуер и лицензии, амортизации на хардуер (напр. майнинг оборудване), разходи за консултации, счетоводно обслужване и други документално обосновани и свързани разходи.

След отчитане на приходите и разходите, счетоводният резултат (печалба/загуба) се преобразува съгласно правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като се правят корекции за счетоводни и данъчни разлики, ако има такива.

Обложеният резултат се подлага на 10% данък печалба.

Данък върху дивидента

Ако дружеството реши да разпредели натрупаната след облагане печалба като дивидент на своите съдружници или акционери, се дължи и 5% данък при източника. Този данък се удържа и внася от дружеството при самото изплащане.

Пример: При 100 000 лв. печалба:

• Първо се плаща 10% корпоративен данък → остава 90 000 лв.
• Върху тях се начислява 5% данък дивидент → 4500 лв.
• Така ефективната обща данъчна тежест при изтегляне на печалбата възлиза на приблизително 14.5%.

Ако дивидент се изплаща на чуждестранно юридическо лице или физическо лице, е необходимо да се провери дали има спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, която може да намали ставката.

Счетоводно третиране на крипто активите

Един от ключовите въпроси е как криптовалутите се третират в счетоводния баланс на фирмата.

Според становище на Комитета за разяснения на международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО), криптовалутите обикновено се класифицират като:

• Нематериални активи, ако се държат дългосрочно и не се използват в оперативната дейност;
• Стоково-материални запаси, ако се купуват и продават регулярно с търговска цел – например при фирма, която се занимава с брокерски услуги или майнинг.

Изборът на счетоводна политика е важен, тъй като определя начина на първоначално и последващо оценяване, отчитането на амортизация или обезценка, както и признаване на приходи при реализация.

За да бъдат разходите признати за данъчни цели, те трябва да са документално обосновани и пряко свързани с дейността. Нерегламентирани покупки, липса на фактури или анонимни трансакции могат да доведат до отказ от признаване на разхода при данъчна проверка.

Облагане на доходи от копаене (майнинг) на криптовалути

Копаенето (майнингът) на криптовалути представлява процес, при който чрез изчислителна мощ се валидират транзакция в блокчейн мрежата и се генерират нови единици от дадената виртуална валута. То е не само технологичен процес, но и икономическа дейност, която в определени случаи поражда данъчни задължения.

Данъчно събитие при майнинг

Важно е да се уточни, че самото „изкопаване“ на криптовалута не се счита автоматично за облагаем доход.

Цената на придобиване на добитите активи се приема за:

• Нула, ако дейността не е стопанска или разходите не могат да се докажат.
• Реалните разходи по добиването – електроенергия, оборудване, охлаждане, амортизации и др. – ако майнингът се третира като стопанска дейност.

Данъчно задължение възниква едва когато добитите активи бъдат продадени, заменени или използвани за покупка на стоки/услуги. В този момент се счита, че е реализиран доход, който подлежи на деклариране и облагане.

Майнинг като физическо лице – стопанска дейност

Ако физическо лице извършва майнинг редовно и с икономическа цел, дейността му се счита от НАП за стопанска дейност, дори и лицето да не е регистрирано като търговец. Това е особено валидно при наличие на инвестиции в техника, периодични приходи и организирана структура на добив.

Ето и как се облага:

• Данъчна основа - формира се като от приходите от продажба на добитите криптовалути се приспаднат 25% нормативно признати разходи, независимо от реално направените.
• Данъчна ставка - облага се с 15% данък върху така формираната основа.
• Осигуровки - лицето се счита за самоосигуряващо се. То трябва да избере осигурителен доход и да плаща авансови вноски за пенсионно и здравно осигуряване ежемесечно или тримесечно.

Този режим предполага допълнителни административни ангажименти – подаване на декларации, водене на отчетност, авансово плащане на осигуровки и данъци.

Майнинг през „пул“ (Pool Mining)

В практиката често майнингът се осъществява чрез участие в „майнинг пул“ – колективна форма на добив, при която участници обединяват изчислителната си мощ и споделят наградите пропорционално.

Съществува неофициално тълкуване, че участието в пул може да се приравни на отдаване под наем на изчислително оборудване.

При това тълкуване:

• Облагане - доходът се третира като доход от наем по чл. 31 от ЗДДФЛ.
• Данъчна основа - приходът от пул се намалява с 10% нормативно признати разходи.
• Данъчна ставка - облага се с 10% плосък данък.
• Осигуровки - не се дължат осигурителни вноски при този режим.

Въпреки че този подход е по-лесен административно, той не е официално утвърден от НАП в публични указания. Затова крие известен риск от оспорване при ревизия.

Консервативен подход и препоръка

По-сигурният подход е всички доходи от майнинг да се третират като доходи от стопанска дейност, независимо дали добивът е солов или чрез пул. Така се минимизира рискът от тълкувания и се гарантира съответствие със законодателството.

За по-голяма правна и данъчна сигурност, се препоръчва водене на ясна отчетност и регистрация по БУЛСТАТ, ако дейността е интензивна.

Майнинг от юридическо лице

Когато дейността по майнинг се извършва от юридическо лице – например ООД или ЕАД, тя се третира изцяло като стопанска дейност в рамките на фирмената структура. В този случай приходите и разходите, свързани с добива на криптовалути, се включват в годишния счетоводен и данъчен резултат на дружеството.

Всички постъпления от продажбата, замяната или използването на добитите криптоактиви се третират като приходи от основна дейност.

От тях се приспадат всички документално обосновани разходи, свързани с процеса на майнинг:

• Разходи за електроенергия (основен компонент, особено при PoW мрежи като Bitcoin);
• Интернет и телекомуникации;
• Амортизация на хардуер – ASIC устройства, видеокарти, сървъри и др.;
• Разходи за наем на помещение или сървърно пространство;
• Охлаждащи и вентилационни системи;
• Софтуерни лицензи, консултантски и счетоводни услуги, ако са свързани с дейността.

След приспадане на допустимите разходи се формира счетоводната печалба, която подлежи на преобразуване съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Окончателната данъчна основа се облага със стандартен 10% корпоративен данък.

Допълнителни съображения са:

• Счетоводно третиране - в зависимост от счетоводната политика на дружеството, добитите криптовалути могат да бъдат третирани като нематериални активи или стоково-материални запаси, в зависимост от това дали се държат за инвестиция или се търгуват регулярно.
• Данъчно отчитане на добива - в момента на добиване, ако криптовалутата се включва в актива на фирмата, обичайно се записва по нулева стойност или себестойност на добива. Доходът възниква при реализация – т.е. при продажба или замяна.
• ДДС - по правило добивът на криптовалута не е облагаема доставка по ЗДДС. Все пак, ако дружеството извършва и други услуги (напр. хостинг, отдаване на техника и др.), може да възникне задължение за регистрация.

Деклариране на доходи от криптовалути пред НАП: процедури и срокове

Правилното и навременно деклариране на доходите е финалната и ключова стъпка в процеса по спазване на данъчните задължения, свързани с крипто активи.

Въпреки че криптовалутите са сравнително нов финансов инструмент, приходната администрация в България има утвърдена практика и ясно определени процедури за тяхното деклариране. Тези процедури се различават в зависимост от това дали данъкоплатецът е физическо или юридическо лице.

Деклариране от физически лица

Физическите лица, които са реализирали доход от продажба, замяна или използване на криптовалути, са длъжни да подадат годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Сроковете са:

Подаване на декларацията: До 30 април на годината, следваща годината на реализиране на дохода.

Пример: Доходи от криптовалути, реализирани през 2024 г., се декларират до 30 април 2025 г.

Плащане на дължимия данък: Срокът съвпада с подаването – също до 30 април.

Попълване на приложения:

• Приложение №5 – използва се при доходи от продажба или замяна на криптовалути, третирани като финансови активи. Попълва се Таблица 1, където се вписват общите печалби и загуби от всички сделки.
• Приложение №2 – използва се при деклариране на доходи от майнинг, когато дейността се третира като стопанска дейност.

Авансови вноски - за доходи от продажба или замяна на криптовалути не се дължат авансови вноски през годината. Данъкът се изчислява еднократно в края на годината и се плаща при подаване на декларацията.

Пазете всички борсови извлечения, потвърждения на трансакции, банкови движения, както и записки с курсова стойност към момента на сделката.

За по-активни трейдъри или при множество трансакции се препоръчва използване на софтуер за автоматично проследяване на сделките и изчисляване на резултата.

Ако декларирате доходи за първи път, можете да използвате ПИК код от НАП за онлайн подаване през портала на НАП.

Деклариране от юридически лица

Юридическите лица, извършващи сделки с криптовалути или реализирали приходи от тях (включително майнинг), отчитат тези дейности в рамките на годишния финансов отчет и данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Срокове:

• Подаване на декларацията: До 30 юни на годината, следваща годината, в която е реализиран приходът.
• Плащане на корпоративния данък: До 30 юни, едновременно с подаването на декларацията.

Какво включва декларирането:

• Всички приходи от продажба, замяна или използване на криптовалути;
• Всички допустими разходи, свързани с придобиването или дейността (например при майнинг – ток, амортизации, оборудване, борсови такси);
• Преобразуване на счетоводния резултат съгласно изискванията на ЗКПО – например изключване на непризнати разходи или признаване на обезценки;
• Попълване на справка за временни разлики, ако е приложимо.

Допълнителни задължения:

• При изплащане на дивиденти, дружеството трябва да подаде и декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за удържания 5% данък при източника.
• Дружеството следва да поддържа детайлен инвентар на крипто активите, ако те присъстват в счетоводния баланс.

Чести грешки, които да избегнете:

• Забавено подаване на декларацията или плащане на данъка води до лихви и глоби;
• Неправилно попълнено приложение или пропуснати доходи може да доведе до ревизия;
• Липса на документи за доказване на разходи – НАП може да отхвърли приспадането им.

Независимо дали сте физическо или юридическо лице, коректното деклариране на доходите от криптовалути не само изпълнява законовите изисквания, но и ви гарантира спокойствие при евентуална проверка от НАП.

Често задавани въпроси

Трябва ли да декларирам крипто печалби, ако не съм ги изтеглил в лева?

Да, ако сте реализирали доход чрез продажба, замяна или използване на криптовалута, дължите данък, независимо дали средствата са изтеглени във фиатна валута. Данъчното събитие настъпва при всяка икономическа реализация на актива.

Къде в данъчната декларация се вписват доходите от търговия с криптовалути?

Доходите от продажба или замяна на криптовалути се вписват в Приложение №5, Таблица 1 от годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Ако сте извършвали майнинг като стопанска дейност – използва се Приложение №2.

Кога и как се декларират доходите от криптовалути за юридически лица?

Юридическите лица декларират доходите от крипто в годишната си данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО до 30 юни на следващата година. Данъкът се изчислява върху счетоводната печалба, след приспадане на разходите.